Ето какво написа Кеворк Кеворкян в поредната статия във фейсбук:Препирните между Радев

Ето какво написа Кеворк Кеворкян в поредната статия във фейсбук:

Препирните сред Радев и Бойко станаха към този момент досадни. 
Но наподобява, че единствено те двамата не схващат това. 
Бойко видимо се държи по-отстранено, по тази причина пък Цветанов старателно облайва президента. 
Езикът му щедро е намазан с отрова, с изключение на Радев укорява и съветниците му в несръчност – като че ли тия край Бойко са цвете за мирисане.

Върхът на пропагандната дърварщина бе, когато Цв. изиска подпомагане от Българска социалистическа партия, с цел да подпише по-бързо Радев указа за освобождението на Младен Маринов от поста му на основен секретар на Министерство на вътрешните работи – внушението бе, че Радев е човек на Българска социалистическа партия, вижте го скритият комуняга, по какъв начин незабавно ще послуша Нинова и ще драсне едно подписче. 
Безподобна нелепост, която обаче отново минава за сметка на Бойко.

Намерете един човек, който да не има вяра, че тези препирни разяждат престижа му - и можете да го изложите в бъдещия пантеон на ГЕРБ.

Дори илюзионистите Кънчев/Райчев няма да съумеят да създадат изследване, което да оправдае тази гламавщина. 
Да им подарим тематиката за една анкета: Кой печели от акцията на Цв. против Радев - Бойко или президента?

В разправията току се чуват и звуци откъм Плевнелиев – само че неговото словесно ръкоделие не е обичайно да се цитира, най-малко от джентълмени.

Целта е да вкарат Радев в пояснителен режим, това е задачата на Цв. – а в подобаващ миг Бойко да заяви, че няма предпочитание да води война с него. 
В тия случаи от време на време той е доста занимателен: да вземем за пример, тия дни сподели в особено изказване, че Радев би трябвало да подпише указа за освобождението за Младен Маринов, тъй като той не желал към този момент да е основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а министър. 
„ Какво да направя - сподели Бойко – желае да е министър и толкоз! “

Сега даже леко ме досрамя от този откъс. 
Така ли към този момент стават работите в проспериращата ни във всяко отношение държавица: искаш да станеш министър – ставаш.

Някои раншни назначения на Бойко бяха гротескни, помните потпурите със здравната министърка 
проф. Борисова, която бе огледана и утвърдена край една бензиностанция. 
Още тогава Бойко загатна, че от всеки - даже от всеки борд - може да направи министър, та и президент, в случай че се сетим за Плевнелиев. 
И от „ родолюбец “ може да сглоби министър.

Но сетне нещата се трансформираха, претърпя фиаското с Цецка, което пък му даде съображение след време да повярва, че самичък го е възнамерявал, с цел да се отърве от ония конски мухи от така нареченото „ дясно “. 
Е, добре, и това не се отрази на ситуацията му на Падишах - и скоро това няма да се промени.

Тогава, за какво ненужно се боричка с Радев? 
Още повече, че до момента не печели кой знае какво от този конфликт. 
Например, в упоменатото изказване за толкоз упования декрет - като че ли става дума за някой новооткрит Божи завет - Бойко сподели и нещо, повече от необичайно: „ Навремето Радев, като командващ на военновъздушните сили, изиска да стане президент – е, ние попречихме ли му? “

От тази фраза научихме, че тук и президент може да станеш, в случай че искаш. 
Внимавайте, че тогава ще пристигна ред и на певицата Луна, като нищо. 
Бойко обаче пропусна дребната детайлност, че и още два милиона души желаеха Радев за президент, просто не помни за тях.

Смърди на еснафщина от тази препирня, тя е нещо, от което минимум се нуждае българската политика – колкото и подвластна да е тя на злословия, козни и впрочем пошлости.

Впрочем, по начало хората край Бойко не са пресметнали както би трябвало Радев: той ще се държи като солдафон и до дъно ще повтаря, че съблюдава закона – с което непосредствено споделя за ония, че са закононарушители.

Междувременно, от президентския екип са си създали и други сметки. 
Преди няколко вечери в „ Шоуто на Слави “ се сподели, че Младен Маринов е „ воин на Мето Илиянски “ – който пък е Худини на ранния ъндърграунд. 
Телевизиите мрат да популяризират такива неща и да подклаждат несмислените разправии.

Пак в Би Ти Ви показаха доста общително номинирания за нов транспортен министър Росен Желязков – все с една и съща фотография, на която до него се кипри Елена Поптодорова - може би като поръчител, че Желязков няма да краде козметика.

Когато атовете се ритат, малките екрани се държат като магарета.

Радев, евентуално изцяло умишлено, наследи – по липса на друго - бъбривостта на Плевнелиев. 
Тя обаче е прекомерна за един президент. 
Но до момента в който Пастирката се трудеше неуморно да развенчава Трети март, Русия, комунизма, Живков и впрочем, Радев захапа крепко жизненоважни тематики и стартира да ги обговаря упорито. 
Така последователно стартира да дублира ролята на Падишаха, най-малко на думи – само че думи, мощно сериозни. 
Това няма по какъв начин да се хареса на съперниците му.

На Путин му е все тая от дърдоренето на Плевнелиев - водното конче отворило уста пред крокодила. 
Обаче Бойко явно не се усеща комфортно като спаринг-партньор на Радев.

Тъй или другояче, най-малко външно Радев има известно преимущество в тази свада, сериозният звук постоянно се харесва повече на публиката. 
Единият, както е известно, умее да се хвали, даже демонстрира някакъв сексапил в това занимание. 
Другият все е неудовлетворен - като кисел ротен старшина, който няма достъп до артелната.

Накрая човек остава с чувството, че и тази свада единствено покрива с кръпки парцаливата ни политика. 
Не е огромен кяр да си победител в нея.

***

Източник: Блиц